Гледаш ме втренчено, очаквайки да се случи нещо,
толкова мълчаливо, очевидно нямаме нужда от думи
и се целуваме...
докато дъждът ни прегръща,
косите ти мокри в ръцете ми,
тази палава усмивка и очи на дете...
и се целуваме...
и отдаваме себе си, живота и вярата...
една душа, паднала на колене,
един шепот и една въздишка, и се целуваме...
а дъждът ни завива в опиянението
на любовта ни...