7.06.2016 г., 7:47

И се целуваме...

972 0 3

 

Гледаш ме втренчено, очаквайки да се случи нещо,

толкова мълчаливо, очевидно нямаме нужда от думи

и се целуваме...

докато дъждът ни прегръща,

косите ти мокри в ръцете ми,

тази палава усмивка и очи на дете...

и се целуваме...

и отдаваме себе си, живота и вярата...

една душа, паднала на колене,

един шепот и една въздишка, и се целуваме...

а дъждът ни завива в опиянението

на любовта ни...



 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...