И седемте живота ми отминаха...
И седемте живота ми отминаха,
сега е ред на осмата война,
ръцете ми безизразно изстинаха,
дъхът ми се превърна във мъгла…
Един ветрец остана от предишното
дихание на пламнали сърца,
откъртих с нокти от излишното
и го изметох с жълтеникави листа…
Една съдба - заровена във мъката,
един живот - по-сладък от мечта,
едни очи - усетили разлъката
на хубавите думи и речта…
Не съм нещастна, бродеща, неискана,
обичам и животът ми се нареди,
за първи път усмивката е искрена,
а любовта не ме белязва със следи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados
