Apr 27, 2010, 2:27 PM

И седемте живота ми отминаха...

Poetry » Love

643 0 7

И седемте живота ми отминаха,
сега е ред на осмата война,
ръцете ми безизразно изстинаха,
дъхът ми се превърна във мъгла…

Един ветрец остана от предишното
дихание на пламнали сърца,
откъртих с нокти от излишното
и го изметох с жълтеникави листа…

Една съдба - заровена във мъката,
един живот - по-сладък от мечта,
едни очи - усетили разлъката
на хубавите думи и речта…

Не съм нещастна, бродеща, неискана,
обичам и животът ми се нареди,
за първи път усмивката е искрена,
а любовта не ме белязва със следи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Добро е
Но съм съгласна с Мая. Мисля, че схващам смисъла на тези липсващи следи, но или трябва да го доизясниш с още един куплет или така да преработиш този, че да стане ясно за какво става дума.

2010-04-27T21:58:11+03:00
Monny (Симона Гълъбова)

Благодаря ви!
Мая, бих се радвала на предложения!

2010-04-27T21:53:33+03:00
asizi (Nina Toshich)

хубаво е ...

2010-04-27T17:16:33+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Искрено и хубаво пишеш, Мони!
Свеж полъх на нова надежда носи стихът ти!

2010-04-27T15:35:13+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

"Не съм нещастна, бродеща, неискана,
обичам и животът ми се нареди,
за първи път усмивката е искрена,
широка, светла и лишена от следи!"
Прекрасно е!!!

2010-04-27T15:34:31+03:00