И сега ...

Толкова беше ти красива,

че плаках, взирайки се в теб,

плачех аз от недостижимост

на младото сърце, обвито в лед.

И ослепявах бавно от сълзи,

пречупващи у мен копнежа

да потъна в най-дълбоките очи,

удавник да съм аз от нежност.

Толкова беше ти красива -

и сега обичам да те гледам

под миглите в съня прикрита ...

да те сбъдвам от химера ...