27 abr 2016, 1:08

И сега ... 

  Poesía
347 0 0

 

 

 

Толкова беше ти красива,

че плаках, взирайки се в теб,

плачех аз от недостижимост

на младото сърце, обвито в лед.

 

И ослепявах бавно от сълзи,

пречупващи у мен копнежа

да потъна в най-дълбоките очи,

удавник да съм аз от нежност.

 

Толкова беше ти красива -

и сега обичам да те гледам

под миглите в съня прикрита ...

да те сбъдвам от химера ...

 

 

 

 

 

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??