И сега ...
644
0
0
Толкова беше ти красива,
че плаках, взирайки се в теб,
плачех аз от недостижимост
на младото сърце, обвито в лед.
И ослепявах бавно от сълзи,
пречупващи у мен копнежа
да потъна в най-дълбоките очи,
удавник да съм аз от нежност.
Толкова беше ти красива -
и сега обичам да те гледам
под миглите в съня прикрита ...
да те сбъдвам от химера ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
