И ще...
И ще обърна тази нощ
часовника - в дванайсет.
И в пясъчно мълчание да потече.
(Нали го знаеш, там, на шкафа е.)
Отронват се минути - часове...
Обратното броене ще започне ли?!
От този миг, от днес,
от тази нощ?! - когато непорочно
ще заличат във мен
един нахъсен, труден...,
някакъв живот.
И щом изправя се,
от утре, по - нахална
от себе си, от другите -
различна, за себе си ще пазя
само пясъка, дори когато
и през пръстите изтича...
За себе си ще пазя
ветровете. И бурите, които
са притихнали.
За себе си - виновно - грешна,
молитвено ще сричам
всички мигове,
в които запечатани изкусно са
до тука всичките ми утрини,
и дните ми. И сънищата ми
безбрежни. Защото да ги имам
и опазя, е изкуство, в което
уча се да оцелявам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
