28 nov 2008, 21:16

… и ще идваш

  Poesía » Otra
1K 0 7

 

Ще те чакам на пръсти,
опряла носле във прозореца,
знам, че винаги идваш,
преди да си тръгне денят,
ще ми пуснеш опашките,
там, на косата ми стегнати,
за ръка ще ме хванеш
и бавно ще тръгнем натам.

Ще погазим листата във парка,
покрили пътечките,
ще ми купиш от сладкия, розов
и лепкав памук,
ще погоним врабчетата,
ще накъсам цветя от градинките,
ще прегръщаме котки
и един ще се плезим на друг.

И изцапана шарено цялата,
и непослушна,
ще ме върнеш във къщи
на конче,
почти посребрял,
ще измиеш от мен щуротиите,
ще събуеш обувките,
залепила носле на прозореца
утре пак ще съм там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво ти става като четеш стиха....всички тези радости на всекиму е приятно да ги изживее !Поздрави !
  • Чудесен стих, Албена!Поздрави!
  • Чудесно е.Поздравления!
  • Благодаря ви, момичета, много се радвам, че сте се почувствали по този начин тук, винаги сте ми добре дошли
  • И аз като Еличка,усмихвах се!
    Много ми хареса!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...