28 нояб. 2008 г., 21:16

… и ще идваш

1K 0 7

 

Ще те чакам на пръсти,
опряла носле във прозореца,
знам, че винаги идваш,
преди да си тръгне денят,
ще ми пуснеш опашките,
там, на косата ми стегнати,
за ръка ще ме хванеш
и бавно ще тръгнем натам.

Ще погазим листата във парка,
покрили пътечките,
ще ми купиш от сладкия, розов
и лепкав памук,
ще погоним врабчетата,
ще накъсам цветя от градинките,
ще прегръщаме котки
и един ще се плезим на друг.

И изцапана шарено цялата,
и непослушна,
ще ме върнеш във къщи
на конче,
почти посребрял,
ще измиеш от мен щуротиите,
ще събуеш обувките,
залепила носле на прозореца
утре пак ще съм там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво ти става като четеш стиха....всички тези радости на всекиму е приятно да ги изживее !Поздрави !
  • Чудесен стих, Албена!Поздрави!
  • Чудесно е.Поздравления!
  • Благодаря ви, момичета, много се радвам, че сте се почувствали по този начин тук, винаги сте ми добре дошли
  • И аз като Еличка,усмихвах се!
    Много ми хареса!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....