Ще те чакам на пръсти,
опряла носле във прозореца,
знам, че винаги идваш,
преди да си тръгне денят,
ще ми пуснеш опашките,
там, на косата ми стегнати,
за ръка ще ме хванеш
и бавно ще тръгнем натам.
Ще погазим листата във парка,
покрили пътечките,
ще ми купиш от сладкия, розов
и лепкав памук,
ще погоним врабчетата,
ще накъсам цветя от градинките,
ще прегръщаме котки
и един ще се плезим на друг.
И изцапана шарено цялата,
и непослушна,
ще ме върнеш във къщи
на конче,
почти посребрял,
ще измиеш от мен щуротиите,
ще събуеш обувките,
залепила носле на прозореца
утре пак ще съм там.
© Лулу Всички права запазени