28.11.2008 г., 21:16

… и ще идваш

1K 0 7

 

Ще те чакам на пръсти,
опряла носле във прозореца,
знам, че винаги идваш,
преди да си тръгне денят,
ще ми пуснеш опашките,
там, на косата ми стегнати,
за ръка ще ме хванеш
и бавно ще тръгнем натам.

Ще погазим листата във парка,
покрили пътечките,
ще ми купиш от сладкия, розов
и лепкав памук,
ще погоним врабчетата,
ще накъсам цветя от градинките,
ще прегръщаме котки
и един ще се плезим на друг.

И изцапана шарено цялата,
и непослушна,
ще ме върнеш във къщи
на конче,
почти посребрял,
ще измиеш от мен щуротиите,
ще събуеш обувките,
залепила носле на прозореца
утре пак ще съм там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво ти става като четеш стиха....всички тези радости на всекиму е приятно да ги изживее !Поздрави !
  • Чудесен стих, Албена!Поздрави!
  • Чудесно е.Поздравления!
  • Благодаря ви, момичета, много се радвам, че сте се почувствали по този начин тук, винаги сте ми добре дошли
  • И аз като Еличка,усмихвах се!
    Много ми хареса!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...