И ще плача само нощем...

4 mar 2009, 6:45

Poesía » De amor

708 0 1

Искаш ли да хванеш
пеперудите в ръка?
Или пък да сграбчиш
всички слънчеви лъчи?

Ето, давам ти сърцето си,
а то тупти по-силно
от пърхането на крилете им.
И блести по-силно,
даже от лъчите тук на земята...

Или може би блестеше,
вече светлината му угасна...
Някога дори туптеше,
а сега е спряло и чака някой
да го съживи. С електрошок...

И знам, по дяволите, колко
скъпо плаща то,
за болката,
която някога е причинило.
А аз не спирам да греша
и в една огромна
грешка да живея...

Покажи ми накъде да тръгна,
защото май без теб ще падна
в пропастта на безутешното
съзнание... Но няма страшно
и без теб ще продължа...
И ще плача само нощем,
обвинявайки се как можах
да стигна пак до пропастта...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-03-04T06:48:17+02:00

Щом е "пак" - познато е... понякога се връщаме към познати "места" - полети! - както и да го изтълкуваш...