И ще плача само нощем...
Искаш ли да хванеш
пеперудите в ръка?
Или пък да сграбчиш
всички слънчеви лъчи?
Ето, давам ти сърцето си,
а то тупти по-силно
от пърхането на крилете им.
И блести по-силно,
даже от лъчите тук на земята...
Или може би блестеше,
вече светлината му угасна...
Някога дори туптеше,
а сега е спряло и чака някой
да го съживи. С електрошок...
И знам, по дяволите, колко
скъпо плаща то,
за болката,
която някога е причинило.
А аз не спирам да греша
и в една огромна
грешка да живея...
Покажи ми накъде да тръгна,
защото май без теб ще падна
в пропастта на безутешното
съзнание... Но няма страшно
и без теб ще продължа...
И ще плача само нощем,
обвинявайки се как можах
да стигна пак до пропастта...
пеперудите в ръка?
Или пък да сграбчиш
всички слънчеви лъчи?
Ето, давам ти сърцето си,
а то тупти по-силно
от пърхането на крилете им.
И блести по-силно,
даже от лъчите тук на земята...
Или може би блестеше,
вече светлината му угасна...
Някога дори туптеше,
а сега е спряло и чака някой
да го съживи. С електрошок...
И знам, по дяволите, колко
скъпо плаща то,
за болката,
която някога е причинило.
А аз не спирам да греша
и в една огромна
грешка да живея...
Покажи ми накъде да тръгна,
защото май без теб ще падна
в пропастта на безутешното
съзнание... Но няма страшно
и без теб ще продължа...
И ще плача само нощем,
обвинявайки се как можах
да стигна пак до пропастта...
© Нямам All rights reserved.
