Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
8 nov 2008, 20:30

... и си отиде... 

  Poesía
751 0 8
Натиснах спусъка
от остри думи,
за да застрелям
тишината помежду ни.
След писъка куршумен
се завихри
и заваля
внезапно във очите ти.
Самоглъбена бях
дълбоко в себе си.
Не предузнах съдбата
как ме срещна
с единственото близко
нещо на сърцето ми,
което беше истинско
и си отиде...
за да не видя
влагата в душата ти,
размина се със мене 
като вяра...
и наваляха жълти,
скучни листи.
След теб и есента
е монотонна... вяла.






© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??