... и си отиде...
Натиснах спусъка
от остри думи,
за да застрелям
тишината помежду ни.
След писъка куршумен
се завихри
и заваля
внезапно във очите ти.
Самоглъбена бях
дълбоко в себе си.
Не предузнах съдбата
как ме срещна
с единственото близко
нещо на сърцето ми,
което беше истинско
и си отиде...
за да не видя
влагата в душата ти,
размина се със мене
като вяра...
и наваляха жълти,
скучни листи.
След теб и есента
е монотонна... вяла.
от остри думи,
за да застрелям
тишината помежду ни.
След писъка куршумен
се завихри
и заваля
внезапно във очите ти.
Самоглъбена бях
дълбоко в себе си.
Не предузнах съдбата
как ме срещна
с единственото близко
нещо на сърцето ми,
което беше истинско
и си отиде...
за да не видя
влагата в душата ти,
размина се със мене
като вяра...
и наваляха жълти,
скучни листи.
След теб и есента
е монотонна... вяла.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
