Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
8.11.2008 г., 20:30 ч.

... и си отиде... 

  Поезия
752 0 8
Натиснах спусъка
от остри думи,
за да застрелям
тишината помежду ни.
След писъка куршумен
се завихри
и заваля
внезапно във очите ти.
Самоглъбена бях
дълбоко в себе си.
Не предузнах съдбата
как ме срещна
с единственото близко
нещо на сърцето ми,
което беше истинско
и си отиде...
за да не видя
влагата в душата ти,
размина се със мене 
като вяра...
и наваляха жълти,
скучни листи.
След теб и есента
е монотонна... вяла.






© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??