Djein_Ear (Евгения Тодорова) Djein_Ear (Евгения Тодорова)
7 1.6K
Nov 8, 2008, 8:30 PM

... и си отиде...

  Poetry
916 0 8
Натиснах спусъка
от остри думи,
за да застрелям
тишината помежду ни.
След писъка куршумен
се завихри
и заваля
внезапно във очите ти.
Самоглъбена бях
дълбоко в себе си.
Не предузнах съдбата
как ме срещна
с единственото близко
нещо на сърцето ми,
което беше истинско
и си отиде...
за да не видя
влагата в душата ти,
размина се със мене 
като вяра...
и наваляха жълти,
скучни листи.
След теб и есента
е монотонна... вяла.






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0