31 ago 2022, 13:46

И си отива Август!

558 2 12

 

Август догаря последна жарава.

Вѐзани дисаги премята за път.

Готов е, опекъл под връшника хляба.

Ухае на пита през август денят.

 

Чуй, за последно щурчетата свирят

в нощите топли сред прегоряла трева,

сред къдрави гайтани, които извиват

узрелите по склона златни лозя.      

                                                             

Трапеза за ята, преди полет събрани,

август постила с плодното семе.              

Под димни стърнища - черги нетъкани,  

земната утроба от зрънце зачева.

 

Вали … Ухае след дъжда на сладост.   

Диханието долавям на лятната земя.

Времето струи… И си отива Август!

Под прага му стаила се е есента…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще остане, Христо, ще си скътаме от него. Красотата винаги остава. Много ти благодаря, че прочете и хареса стиха. Нека септември да е също красив за теб!
  • Ех, този август... Ако знаеше колко красота му се посвети, щеше да остане още месец. Поздравления!
  • Роси, какво по-хубаво от това да почувствате заедно с мен нещо хубаво? Зарадва ме с коментара си и сърдечно ти благодаря за него! Слънчев септември ти желая!

    Така го усетих, Скитница, може би защото домът ми бе пълен с любими хора през август и стихът ми се подреди богато Е, заминаха си, но ще ме топли до следващо виждане Най-сърдечно ти благодаря за това, че прочете и топло откликна с коментар! Щастлив нов месец от мен!
  • Ех, че е богат твоят август - на аромати, звуци, красиви картини и много, много лятна топлинка!
  • Харесва ми тази твоя прочувственост в поезията ти, Даниела! Тук още по-силно я усетих! Поздравления!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...