И си отива Август!
Август догаря последна жарава.
Вѐзани дисаги премята за път.
Готов е, опекъл под връшника хляба.
Ухае на пита през август денят.
Чуй, за последно щурчетата свирят
в нощите топли сред прегоряла трева,
сред къдрави гайтани, които извиват
узрелите по склона златни лозя.
Трапеза за ята, преди полет събрани,
август постила с плодното семе.
Под димни стърнища - черги нетъкани,
земната утроба от зрънце зачева.
Вали … Ухае след дъжда на сладост.
Диханието долавям на лятната земя.
Времето струи… И си отива Август!
Под прага му стаила се е есента…
© Даниела Виткова All rights reserved.
Красотата винаги остава. Много ти благодаря, че прочете и хареса стиха. Нека септември да е също красив за теб!
