Хей така, неприлично облечена –
с блузка, суичър и дънки протрити,
пак вървя след мечтите увлечена
и си свиркам, за нищо не питам.
За бедите от минало време,
дето дебнат зад ъгъла скрито.
Tайно искат от мен на колене
да се моля, а те да ме ритат.
И за филма от нямото кино
със приятели верни, добри,
който днес се превърна в трилър,
а светът се измерва в пари. ...