И си свиркам

23 may 2010, 23:39

Poesía » Otra

828 0 4

Хей така, неприлично облечена –

с блузка, суичър и дънки протрити,

пак вървя след мечтите увлечена

и си свиркам, за нищо не питам.

За бедите от минало време,

дето дебнат зад ъгъла скрито.

Tайно искат от мен на колене

да се моля, а те да ме ритат.

И за филма от нямото кино

със приятели верни, добри,

който днес се превърна в трилър,

а светът се измерва в пари.

Все вървя неприлично облечена –

без Армани, Версаче, Фере...

И си свиркам в мечтите увлечена,

и се чувствам ужасно добре.

А светът полудяло ме гледа -

този лъскав от фалш водевил.

Но какво от това? Нека гледа!

Нека бъда за него бодил.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.