И си свиркам
Хей така, неприлично облечена –
с блузка, суичър и дънки протрити,
пак вървя след мечтите увлечена
и си свиркам, за нищо не питам.
За бедите от минало време,
дето дебнат зад ъгъла скрито.
Tайно искат от мен на колене
да се моля, а те да ме ритат.
И за филма от нямото кино
със приятели верни, добри,
който днес се превърна в трилър,
а светът се измерва в пари.
Все вървя неприлично облечена –
без Армани, Версаче, Фере...
И си свиркам в мечтите увлечена,
и се чувствам ужасно добре.
А светът полудяло ме гледа -
този лъскав от фалш водевил.
Но какво от това? Нека гледа!
Нека бъда за него бодил.
© Веселка Василева All rights reserved.
