И си свиркам
Хей така, неприлично облечена –
с блузка, суичър и дънки протрити,
пак вървя след мечтите увлечена
и си свиркам, за нищо не питам.
За бедите от минало време,
дето дебнат зад ъгъла скрито.
Tайно искат от мен на колене
да се моля, а те да ме ритат.
И за филма от нямото кино
със приятели верни, добри,
който днес се превърна в трилър,
а светът се измерва в пари.
Все вървя неприлично облечена –
без Армани, Версаче, Фере...
И си свиркам в мечтите увлечена,
и се чувствам ужасно добре.
А светът полудяло ме гледа -
този лъскав от фалш водевил.
Но какво от това? Нека гледа!
Нека бъда за него бодил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Василева Всички права запазени
