И си свиркам

23.05.2010 г., 23:39 ч.

Поезия » Друга

837 0 4

Хей така, неприлично облечена –

с блузка, суичър и дънки протрити,

пак вървя след мечтите увлечена

и си свиркам, за нищо не питам.

За бедите от минало време,

дето дебнат зад ъгъла скрито.

Tайно искат от мен на колене

да се моля, а те да ме ритат.

И за филма от нямото кино

със приятели верни, добри,

който днес се превърна в трилър,

а светът се измерва в пари.

Все вървя неприлично облечена –

без Армани, Версаче, Фере...

И си свиркам в мечтите увлечена,

и се чувствам ужасно добре.

А светът полудяло ме гледа -

този лъскав от фалш водевил.

Но какво от това? Нека гледа!

Нека бъда за него бодил.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.