10 jul 2025, 9:05  

И сляпата неделя, вместо пръстен...

  Poesía
162 0 0

От облак бял и порив за летене,
завърза люлка между две върби,
с лъчи от слънце вятърът. За мен е,
потайно ме обича може би.

 

И ще ме гушне с порив ненадеен,
ще ме целуне крадешком... И пак,
а после весел, за да ме разсмее
с врабците ще се прави на глупак.

 

Рекичката водите изтънели,
под камъните крие... Тайнствен свят
и шепа летни слънчеви недели,
на дъното ѝ кротичко блестят.

 

Поспри се, ветре, луд и непокръстен
продай ми стиска шарени лъжи...
И сляпата неделя, вместо пръстен,
(но гледай да не видя) ти сложи...

 

 

 

 


  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...