10 июл. 2025 г., 09:05  

И сляпата неделя, вместо пръстен...

161 0 0

От облак бял и порив за летене,
завърза люлка между две върби,
с лъчи от слънце вятърът. За мен е,
потайно ме обича може би.

 

И ще ме гушне с порив ненадеен,
ще ме целуне крадешком... И пак,
а после весел, за да ме разсмее
с врабците ще се прави на глупак.

 

Рекичката водите изтънели,
под камъните крие... Тайнствен свят
и шепа летни слънчеви недели,
на дъното ѝ кротичко блестят.

 

Поспри се, ветре, луд и непокръстен
продай ми стиска шарени лъжи...
И сляпата неделя, вместо пръстен,
(но гледай да не видя) ти сложи...

 

 

 

 


  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...