Не ще съм говорител на чужди грехове.
Не ще се спра... не ще остана...
Проклет сега е всеки изповедник!
Ще замина надалеч – зад тези брегове
на собственото ми презрение.
Далеч от всеки робски стон.
Далеч от мъдрия отшелник
и смирено, прашното съмнение.
Единствен силен – вятърът, метежник –
с един подслон от облачно небе...
... и мен и теб ще разпилее
във бурен ден, във прашен плен, ...