13 dic 2023, 19:16

И споменът за лятото е с вопъл 

  Poesía » Formas graves
247 6 8

Към изгрева на зимата, студен,

ята политат с призрачна мечта

и образът красив на горестта

е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.

 

От изток хоризонтът позлатен

с лъчи дарява, бляскави, града –

поне да бъде чудна утринта,

надежда да е в трудния ни ден.

 

И птиците небесни се стопяват,

лазурът на декември не е топъл

и слънцето е светлина, но лиха.

 

Пейзажи раждат се и отминават

и споменът за лятото е с вопъл,

и любовта бленува в мене, тиха.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??