Към изгрева на зимата, студен,
ята политат с призрачна мечта
и образът красив на горестта
е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.
От изток хоризонтът позлатен
с лъчи дарява, бляскави, града –
поне да бъде чудна утринта,
надежда да е в трудния ни ден.
И птиците небесни се стопяват,
лазурът на декември не е топъл
и слънцето е светлина, но лиха.
Пейзажи раждат се и отминават ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse