13.12.2023 г., 19:16

И споменът за лятото е с вопъл

600 6 8

Към изгрева на зимата, студен,

ята политат с призрачна мечта

и образът красив на горестта

е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.

 

От изток хоризонтът позлатен

с лъчи дарява, бляскави, града –

поне да бъде чудна утринта,

надежда да е в трудния ни ден.

 

И птиците небесни се стопяват,

лазурът на декември не е топъл

и слънцето е светлина, но лиха.

 

Пейзажи раждат се и отминават

и споменът за лятото е с вопъл,

и любовта бленува в мене, тиха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....