И студът е далеч
И студът е далеч
Сред снега сме застанали двама
и той кротко в косите вали,
с теб сме спрели в тишината тъй бяла
и срещаме плахо свойте очи.
Сред пътеката, посипана с бяло,
остават преплетени нечии следи,
две по две те се сливат до цяло,
сякаш следват свойте съдби.
Две ръце сред снега се докосват,
белотата от чувства трепти
и студът е останал далече,
разтопен в топлина от мечти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
