И студът е далеч
И студът е далеч
Сред снега сме застанали двама
и той кротко в косите вали,
с теб сме спрели в тишината тъй бяла
и срещаме плахо свойте очи.
Сред пътеката, посипана с бяло,
остават преплетени нечии следи,
две по две те се сливат до цяло,
сякаш следват свойте съдби.
Две ръце сред снега се докосват,
белотата от чувства трепти
и студът е останал далече,
разтопен в топлина от мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
