И студът е далеч
Сред снега сме застанали двама
и той кротко в косите вали,
с теб сме спрели в тишината тъй бяла
и срещаме плахо свойте очи.
Сред пътеката, посипана с бяло,
остават преплетени нечии следи,
две по две те се сливат до цяло,
сякаш следват свойте съдби.
Две ръце сред снега се докосват,
белотата от чувства трепти
и студът е останал далече,
разтопен в топлина от мечти.
© Сеси All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
