21 feb 2022, 21:01

...И светлината ще е равнозначна на омраза...

  Poesía
562 11 8

Ще имаш само вълнолом от спомени

и бурята връхлитаща на тишината.

Решетки - мислите, с длето недооформени,

ще ти наденат шлема изкован от самотата...

Звездите със студени пипала ще те докоснат.

И светлината ще е равнозначна на омраза.

Не ще намериш кътче или Робинзонов остров,

където бисерът на бъдещето да опазиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно и красиво! Очаквам оптимистично продължение.
  • "Решетки - мислите, с длето недооформени,
    ще ти наденат шлема изкован от самотата..."

    Най- непристъпният затвор, със най-високите стени
    е този , на който стените сами издигаме, уви...

    Поздравления!
  • Мисана!!! Вълнуваш много,много!
  • Красота и съвършенство! Благодаря за удоволствието, Младене!
  • Благодаря ви от сърце, колеги по перо и приятели!
    Миночка, радвам се, че стихът ми ти е дал нещо повече от гола тъга.
    Мария, дълбоко съм трогнат от коментара ти.
    Ники, признателен съм ти за подкрепата.
    Петя, дано да съм поне частично на висотата, която визираш. Бог да е винаги с теб!

    Благодаря и на оценилите текста ми, както и на поставилите го в Любими!
    Бог да ви дава здраве и благополучие!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...