19 oct 2007, 15:17

И свят на сенки

  Poesía
882 0 11
И свят на сенки. Тъмнина...
И гласове замират. Тишина...
И тъжни, бледи са лицата,
сковават се във лед сърцата...

И хлад изпълва утринта...
И минало е песента...
И птичите души, примрели,
отлитат тихо, онемели...

Звезди не светят през нощта
и няма слънце през деня...
Човешките очи, студени,
от мрак и те са покорени.

И чезне всяка доброта
на черни дяволи в света...
И всеки си отива с болка...
О, колко жалко е! О, колко!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...