И свят на сенки
И гласове замират. Тишина...
И тъжни, бледи са лицата,
сковават се във лед сърцата...
И хлад изпълва утринта...
И минало е песента...
И птичите души, примрели,
отлитат тихо, онемели...
Звезди не светят през нощта
и няма слънце през деня...
Човешките очи, студени,
от мрак и те са покорени.
И чезне всяка доброта
на черни дяволи в света...
И всеки си отива с болка...
О, колко жалко е! О, колко!
© Александра Михалева All rights reserved.