19.10.2007 г., 15:17

И свят на сенки

875 0 11
И свят на сенки. Тъмнина...
И гласове замират. Тишина...
И тъжни, бледи са лицата,
сковават се във лед сърцата...

И хлад изпълва утринта...
И минало е песента...
И птичите души, примрели,
отлитат тихо, онемели...

Звезди не светят през нощта
и няма слънце през деня...
Човешките очи, студени,
от мрак и те са покорени.

И чезне всяка доброта
на черни дяволи в света...
И всеки си отива с болка...
О, колко жалко е! О, колко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...