лидка (Лидия Кърклисийска) лидка (Лидия Кърклисийска)
6 100
31 mar 2021, 21:25

И там, където...

  Poesía
477 0 6

И плуват облаци в небето -

огромни бели катедрали,

загубвайки се там, където

да идем вечно сме мечтали.

 

И гонят се вълнѝ в морето

до връх във пяна побеляли,

завръщайки се там, където

да идем вечно сме мечтали

 

И пеят птички над полето,

тревите вятър разлюлял е,

накланят се натам, където

да идем вечно сме мечтали.

 

И боровете под небето,

могъщи клони разпиляли

в планинските усои, дето

да идем вечно сме мечтали.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0