И там, където...
И плуват облаци в небето -
огромни бели катедрали,
загубвайки се там, където
да идем вечно сме мечтали.
И гонят се вълнѝ в морето
до връх във пяна побеляли,
завръщайки се там, където
да идем вечно сме мечтали
И пеят птички над полето,
тревите вятър разлюлял е,
накланят се натам, където
да идем вечно сме мечтали.
И боровете под небето,
могъщи клони разпиляли
в планинските усои, дето
да идем вечно сме мечтали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
