И тази нощ
Брегът, погален в утрин тиха
от твойте устни, медоносещи
събужда се, от слънцето достигнат,
след безсънно страстна нощ.
Пристанът самотен,
прималял от нежността ти,
подремва изнурено,
онемял от щастие.
Ще те чакат пак
и тази нощ
безумно нежен,
поетичен,
съзидателен.
Ще те магесват,
както ти магеса ги.
И ще те вричат
в
любовта.
Евгения Маринчева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados
