Брегът, погален в утрин тиха
от твойте устни, медоносещи
събужда се, от слънцето достигнат,
след безсънно страстна нощ.
Пристанът самотен,
прималял от нежността ти,
подремва изнурено,
онемял от щастие.
Ще те чакат пак
и тази нощ
безумно нежен,
поетичен,
съзидателен.
Ще те магесват,
както ти магеса ги.
И ще те вричат
в
любовта.
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
))Очакването е трепетен момент, вълнуващ и много сладък!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
