И тази нощ
Брегът, погален в утрин тиха
от твойте устни, медоносещи
събужда се, от слънцето достигнат,
след безсънно страстна нощ.
Пристанът самотен,
прималял от нежността ти,
подремва изнурено,
онемял от щастие.
Ще те чакат пак
и тази нощ
безумно нежен,
поетичен,
съзидателен.
Ще те магесват,
както ти магеса ги.
И ще те вричат
в
любовта.
Евгения Маринчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Маринчева Все права защищены
