22 may 2008, 9:43

И тишината раждаше ...цветя

  Poesía
915 0 10
Дали във звуците от цвят се вглеждам?
Дали се вслушвам в лунната магия?
Дали и теб със себе си повеждам?
Дали вълшебна нежност ще открия?
                                         Николай Стойчев


***
Във тези звуци чувах аромата на цветя -
във въздуха се носеше, прозрачно нежен.
И тишината... раждаше цветя.
А може би и ти си цвете?!

Луната ли?! Голямо жълто колело
отрано се търкули на небето.
И чувах нежният й благослов.
А може би и аз съм  цвете?!

Поведе ме през странен лабиринт.
И някъде в далечината - плаха светлинка.
Достигнем ли я, май... ще победим,
окъпани във лунна светлина.

Вълшебство ли е всичко туй, не знам.
Пътеката във светлина блести.
И аромата нежен на цветя
ни води в нашите мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...