22.05.2008 г., 9:43

И тишината раждаше ...цветя

914 0 10
Дали във звуците от цвят се вглеждам?
Дали се вслушвам в лунната магия?
Дали и теб със себе си повеждам?
Дали вълшебна нежност ще открия?
                                         Николай Стойчев


***
Във тези звуци чувах аромата на цветя -
във въздуха се носеше, прозрачно нежен.
И тишината... раждаше цветя.
А може би и ти си цвете?!

Луната ли?! Голямо жълто колело
отрано се търкули на небето.
И чувах нежният й благослов.
А може би и аз съм  цвете?!

Поведе ме през странен лабиринт.
И някъде в далечината - плаха светлинка.
Достигнем ли я, май... ще победим,
окъпани във лунна светлина.

Вълшебство ли е всичко туй, не знам.
Пътеката във светлина блести.
И аромата нежен на цветя
ни води в нашите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...