И тишината раждаше ...цветя
Дали се вслушвам в лунната магия?
Дали и теб със себе си повеждам?
Дали вълшебна нежност ще открия?
Николай Стойчев
***
Във тези звуци чувах аромата на цветя -
във въздуха се носеше, прозрачно нежен.
И тишината... раждаше цветя.
А може би и ти си цвете?!
Луната ли?! Голямо жълто колело
отрано се търкули на небето.
И чувах нежният й благослов.
А може би и аз съм цвете?!
Поведе ме през странен лабиринт.
И някъде в далечината - плаха светлинка.
Достигнем ли я, май... ще победим,
окъпани във лунна светлина.
Вълшебство ли е всичко туй, не знам.
Пътеката във светлина блести.
И аромата нежен на цветя
ни води в нашите мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
