22 мая 2008 г., 09:43

И тишината раждаше ...цветя 

  Поэзия
788 0 10
Дали във звуците от цвят се вглеждам?
Дали се вслушвам в лунната магия?
Дали и теб със себе си повеждам?
Дали вълшебна нежност ще открия?
                                         Николай Стойчев


***
Във тези звуци чувах аромата на цветя -
във въздуха се носеше, прозрачно нежен.
И тишината... раждаше цветя.
А може би и ти си цвете?!

Луната ли?! Голямо жълто колело
отрано се търкули на небето.
И чувах нежният й благослов.
А може би и аз съм  цвете?!

Поведе ме през странен лабиринт.
И някъде в далечината - плаха светлинка.
Достигнем ли я, май... ще победим,
окъпани във лунна светлина.

Вълшебство ли е всичко туй, не знам.
Пътеката във светлина блести.
И аромата нежен на цветя
ни води в нашите мечти.

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??