... когато оцветява въздуха той знае:
в палитрата прозрачна е забравил да прибави
докосване и удар.
Усмихва се на свойта чаша с бира
и я придумва че е станал птица.
Крилете само знаят как искат да са в синьо.
Да се стопят във лекотата
с която облаците дишат. ….
Ах, колко е задушно
когато въздухът се умори да бъде вятър.
© Георги Динински Todos los derechos reservados
когато въздухът
се умори да бъде вятър"
Ами то си е класика!