Feb 21, 2006, 1:38 AM
... и този
... когато оцветява въздуха той знае:
в палитрата прозрачна е забравил да прибави
докосване и удар.
Усмихва се на свойта чаша с бира
и я придумва че е станал птица.
Крилете само знаят как искат да са в синьо.
Да се стопят във лекотата
с която облаците дишат. ….
Ах, колко е задушно
когато въздухът се умори да бъде вятър.
© Георги Динински All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Как така не съм чела и този бисер тук?
Поздравления!!! -
Незнам какво да кажа, направо съм като ВТРЕЩЕН! БЕЗМЪЛВЕН! Пак си за 6-так!
-
Без коментар! Отлично е!
-
Личи перото ти..изпипаното
-
Здравей, Даик! Радвам се да срещна познати от форума на ол.бг! Малко трудно те чета, но не мога да не призная, че в стиховете ти се срещат ценни идеи. Харесва ми оцветяването на въздуха. Харесва ми :
"Крилете само знаят
как искат да са в синьо..."
И не на последно място ми харесва и последната строфа!
10фл от горецитирания форум!!! -
Здравей, daik! Мого е хубаво това стихотворение. Поздрави!
"Ах, колко е задушно
когато въздухът
се умори да бъде вятър"
Страхотно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
когато въздухът
се умори да бъде вятър"
Ами то си е класика!