21.02.2006 г., 1:38 ч.  

... и този 

  Поезия
795 0 7

... когато оцветява въздуха той знае:

в палитрата прозрачна е забравил да прибави

докосване и удар.

Усмихва се на свойта чаша с бира

и я придумва че е станал птица.

Крилете само знаят как искат да са в синьо.

Да се стопят във лекотата

с която облаците дишат. ….

Ах, колко е задушно

когато въздухът се умори да бъде вятър.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Ах, колко е задушно
    когато въздухът
    се умори да бъде вятър"
    Ами то си е класика!
  • Как така не съм чела и този бисер тук?
    Поздравления!!!
  • Незнам какво да кажа, направо съм като ВТРЕЩЕН! БЕЗМЪЛВЕН! Пак си за 6-так!
  • Без коментар! Отлично е!
  • Личи перото ти..изпипаното
  • Здравей, Даик! Радвам се да срещна познати от форума на ол.бг! Малко трудно те чета, но не мога да не призная, че в стиховете ти се срещат ценни идеи. Харесва ми оцветяването на въздуха. Харесва ми :
    "Крилете само знаят
    как искат да са в синьо..."
    И не на последно място ми харесва и последната строфа!

    10фл от горецитирания форум!!!
  • Здравей, daik! Мого е хубаво това стихотворение. Поздрави!

    "Ах, колко е задушно
    когато въздухът
    се умори да бъде вятър"

    Страхотно!

Предложения
: ??:??