И тръгнаха си думите
И тръгнаха си думите от нас.
И двамата потънахме в безмълвие.
Един до друг сме в тоя късен час,
а чувствата са скрити в някой ъгъл.
И сълзите пресъхнаха. Дори
очите безразлично в тебе гледат.
Ако си тръгнеш няма да боли.
И все ще има някой миг последен.
Бе крехка любовта, не оцеля.
Във мидичка сърцето ще затворя.
То ще заспи отново. Докога?
Дали ще се събуди пак напролет?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлия Барашка Todos los derechos reservados
Поздравления!