И тръгнаха си думите от нас.
И двамата потънахме в безмълвие.
Един до друг сме в тоя късен час,
а чувствата са скрити в някой ъгъл.
И сълзите пресъхнаха. Дори
очите безразлично в тебе гледат.
Ако си тръгнеш няма да боли.
И все ще има някой миг последен.
Бе крехка любовта, не оцеля.
Във мидичка сърцето ще затворя.
То ще заспи отново. Докога?
Дали ще се събуди пак напролет?
© Юлия Барашка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления!