И тръгнаха си думите
И тръгнаха си думите от нас.
И двамата потънахме в безмълвие.
Един до друг сме в тоя късен час,
а чувствата са скрити в някой ъгъл.
И сълзите пресъхнаха. Дори
очите безразлично в тебе гледат.
Ако си тръгнеш няма да боли.
И все ще има някой миг последен.
Бе крехка любовта, не оцеля.
Във мидичка сърцето ще затворя.
То ще заспи отново. Докога?
Дали ще се събуди пак напролет?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Барашка Все права защищены
Поздравления!