И тръгнаха си думите
И тръгнаха си думите от нас.
И двамата потънахме в безмълвие.
Един до друг сме в тоя късен час,
а чувствата са скрити в някой ъгъл.
И сълзите пресъхнаха. Дори
очите безразлично в тебе гледат.
Ако си тръгнеш няма да боли.
И все ще има някой миг последен.
Бе крехка любовта, не оцеля.
Във мидичка сърцето ще затворя.
То ще заспи отново. Докога?
Дали ще се събуди пак напролет?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
Поздравления!