11 ene 2013, 13:17

И тръгва да ме търси...

  Poesía » Otra
626 0 5
    Не търся нищо.
Превъртях компаса.
И някак, натежала от вини,
прехвърлям в другата ръка нагласата,
че може би те има. И си ти.
Обаче пощальонът все не идва.
Излъгаха ме, че звънял два пъти.
Пореден сън по миглите ме милва,
а после пия хапче. С надпис „Анти”...
И някъде, на някоя планета,
сред мрака, изпреварил тишината,
запалва свещ безкрайното ми утре...
И тръгва да ме търси в тъмнината.

~Endless~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...