И утре нека е празник
Денят се съизмерва със цветя
и носи белега на красотата.
Денят е синоним на свежестта,
денят е всъщност Празник на жената.
Но нужно ли е само днес да е?
Нима жената утре ще е друга?
Аз знам, че ти си сбор от светове,
разцъфнали от женското ти чудо.
Ти винаги си смисъл и копнеж.
Ти обич си и пръскаш аромати.
За всеки мъж ти цел си и стремеж,
а има ли стремежът точна дата?
Как пърхат пеперудени очи
и нежността ухае на момиче,
ти всеки ден празнуваща бъди
и всеки ден по женски ти обичай.
Днес, заредена с минзухарен пламък,
разливай любовта си по земята.
Мечтите ми реалност нека станат
и утре да е празник на жената!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
