13 may 2019, 7:17

И в другия живот ще съм такава

  Poesía » Otra
2.1K 18 25

Понеже цял живот така живях,
самотница, ( разбирай саможива),
не ме разбраха и не ги разбрах,
все беше допирателната крива.

 

И много казах, (повечето скрих)
и артефакт бях, (колко ми прилича).
Все бях виновна, никой не виних,
душа старинна трудно се обича.

 

И с болка заплатих я (мъдростта)
и обичта стихът ми изковава.
Дали благодарих? (За храбростта).
И в другия живот ще съм такава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, Пати. Поздравления. А движението по допирателната може да е докосване до нещо красиво.
  • И в другия живот ще съм такава...
    Сега Наздраве и ... ще му мислим тогава.
    Наздраве, Наде ! Прекрасен стих !
  • Благодаря, Иване! Хубаво е, Пепи! Много!
  • Благодаря на Боженски, че ме върна тук, за да видя и какъв стихокоментар съм ти написала!
    Я да си го копна, че дори ми и хареса
  • Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...